Белоградчишки скали
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район дълъг 30 км. и широк 15 км. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с. Граничак и с. Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с. Белотинци със скалната група Сто овце. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на около 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. Една величествена скална панорама, която изумява и най – придирчивите туристи с неповторимите си причудливи форми. Непреходна и примамлива е красотата на скалите през всички сезони. Могъщи и величествени през зимата ни гледат огромни великани с бели калпаци, а напролет, напролет те сякаш плуват в безкрайното море сред зеления декор на дървета и цветя.
Обособени са няколко групи:
- На изток Фалковската група включва: Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък;
- Централна група включва: Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.
- На запад Збеговската група включва: Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.
Най-величествените скали обграждат Белоградчик: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница 
има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с. Боровица са Боров камък и Пчелен камък. Западно от местността Скоршин дол са Близнаците, Збеговете, Еркюприите в местността Магаза и на изток Момина скала. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Пред тази гледка човек онемява. Наименованията на всяка скална фигура са плод на народното въображение. Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. От Белоградчик тръгват няколко екопътеки, виещи се край Белоградчишките скали, подходящи за разходки с велосипед.
В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г. , в този район се наслоили песьчливи мергелни скали. По-кьсно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. 
Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли и по-дребни сиви и кремаво-бели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл, комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина (антиклинала). Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е създала причудливите форми на Белоградчишките скали.
Тук са се формирали и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната от тях е Магурата (дълга над 2500 м).
Тези извисяващи се до 200 м. скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграждани в три времеви периода: Римски (I-IV век), Средновековен (XVII-XIX век) и Османски (1805-1837г.).
Белоградчишки скали са обявени за природна забележителност през 1949 г. и номинирани за едно от новите 7 чудеса на света през 2008г. Те заедно със крепостта калето са в Стоте национални туристически обекта.
Легенда
Причудливите форми на Белоградчишките скали, наподобяващи гигантски скулптурни прозведения, раждат през вековете многобройни легенди. Тук всеки камък има история и легенда, пълна със страдание и героизъм, които да обяснят невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически и мъжки манастир. Рано сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина. Тя била неземно красива и мълвата за красотата й се разнесла навред из Римската империя. На един 
Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Валентина с римлянина Антонио. Любовта веднага пламнала между тях и дълго време останала скрита, дори когато влюбеният се качвал по въже в килията на Валентина. Но Валентина забременя и не след дълго детският плач на новороденото не могли да скрият. Валентина била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я анатемосат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, неподозиращ за жестоката присъда над неговата любима. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, имало и земетръс. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите, Валентина, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.
Други каменни композиции са Мечката, Дервишът и, Ученичката, тичаща по стръмнината, предпочела меча прегръдка пред опасността да бъде настигната от него. Сред скалите са библейските Адам и Ева, гордият Орел, Гъбите, Хайдут Велко, Момина скала.
