Белоградчѝк (изписване до 1945 Бѣлоградчѝкъ) се намира на 185 км северозападно от столицата София, на 70 км северозападно от гр. Монтана и от 50 км югозападно от областния център Видин. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 2010 година е 5 667 жители, което го прави второто по големина населено място в областта. Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина сред невероятно красива природа в югозападното подножие на Белоградчишкия венец на 522м. надморска височина. Град Белоградчик е ограден от причудливи скални образувания и от уникалната Белоградчишка крепост. Те превръщат града в атрактивен туристически център с богата природа и културно–историческо наследство.  Градът предлага възможности за излетен, вело, и пещерен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения.

Начини за предвижване до градът:

• 1. София – магистрала „Хемус“- проход Витиния – Враца – Монтана – Белоградчик (215км).

• 2. София – проход Петрохан – Монтана – Белоградчик (185км).

• 3. София – проход Петрохан – с. Долни Лом – Белоградчик (167км).

С лек автомобил пътуването е около 3 часа, с автобус (една линия всеки ден) – около 4 часа. С влак се пътува до гара Орешец (на 11 км. от Белоградчик). Придвижването до града се извършва с таксита или автобус.

Изумителните каменни скулптури са изваяни в продължение на 200млн. години. Въздействието им се дължи на червения цвят на пясъчниците, лежали някога на дъното на огромно море. С фантастичните очертания на фигури на хора, на замъци и на животни, те ни пренасят в един приказен свят. Където и да застанеш, накъдето и да погледнеш, все скали извисени от дълбините на страховити пропасти, разнообразни и примамливи, в които всеки може да различи според момента на фантазията си нови и нови фигури.

Белоградчик възниква като стратегическо, укрепено селище, изградено в скалите от римляните през I век. Te построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от начaлото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно за да го отличат от сръбския град Белград го наричат Белградин (малък Белград). Наставката „чик“ на сегашното име Белоградчик е от турски произход . През вековете е разрушаван многократно и в сегашния си вид крепостта е завършена през 1837 г. при султан Махмуд ІІ. Името на града идва от „белия градеж“ на крепостта. През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била една от най- силните в царството.

Има сведения за съществуването на Белоградчик в турски регистър от 1454 година. През Османското робство жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстане, което е потушено.