Белоградчишка крепост

Между недостъпните и стръмни скали южно от града се издига Белоградчишката крепост  „Калето“. Тя е една от най-добре запазените крепости в страната. Строена е през вековете и носи отпечатъка на римляни, византийци, българи и турци. Използвана е естествената непристъпност на скалите, което значително  улеснило строителството. Издигнати са само две стени от северозапад и югоизток. Другите два скални масива, обгърнали крепостта, са високи от 80 до 100 метра. Тази древна твърдина е била изградена най-вероятно през ІІІ в., когато днешните български земи са в пределите на Римската империя. Крепостните зидове били здрави, с дебелина в основите 4-5 м и високи 12-15 м. Римската крепост била използвана за наблюдение и охрана на пътищата, от Рациария (с. Арчар на Дунав) през Старопланинските проходи „Кадъбоаз“ и „Св. Никола“ към вътрешността на Римската империя. Била е част от отбранителната система и на Византийската империя.

С образуването на Българската държава започва нов период в развитието на крепостта. По време на управлението на цар Иван Срацимир през ХІV в. старият кастел е доукрепен и разширен. На по-късен етап от своето съществуване през ХV – ХІХ в. Белоградчишката крепост запазва средновековния си български облик. По-късно турците извършват някои допълнителни укрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език, което е единствният случай в историята на строежите на турски крепости.  Преустройването на „Калето“ за стрелково оръжие започнало през 1805 г. и на мястото на българските зъбообразни амбразури били направени 350-400 бойници за огнестрелно оръжие. Укрепването на крепостта било предизвикано от желанието на турците да заздравят позициите си в тази част на империята. През 1850 г. крепостта изиграла негативна роля при разгрома на Белоградчишкото въстание. След разбиването на въстаниците в откритите боеве белоградчишките първенци били изведени през един от тунелите на крепостта вън от нея и обезглавени. Днес близо до мястото на екзекуцията се издига паметник в памет на тези бойци. За последен път крепостта била използвана като фортификационно съоръжение по време на Сръбско-българската война през 1885 г.

Крепостта се състой от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.км. и едно отделно укрепление. Има две главни порти – Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина 12 м) са изградени 365 бойници за пушки. За оръдията се построяват три бастиона и три амбразури . Крепостта разполага с 15-16 оръдия. В нея са изградени казармени и складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души

След частична реставрация от 1964 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

За повече информация, тел. 0936 / 3001.

Работно време :  Лято:  9:00 – 18:00 ч.;  Зима: 9:00 – 17:00 ч. Без почивен ден

КЪМ ГАЛЕРИЯ „БЕЛОГРАДЧИШКАТА КРЕПОСТ“