Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България (7,8кв км.), разположено между селата Толовица и Рабиша в североизточното подножие на Рабишката могила. Дълбочината му достига 35-40метра. При разместването на земните пластове се оформя локална котловина, дъното на която впоследствие се запълва със значително количество вода. Това е изключително рядко срещаната природна аномалия. Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно, но в представите и вярванията на средновековния българин водата би трябвало винаги да е в движение. Народът мислел, че в планините има огромни кухини (подземни пещери), пълни с вода. Тази вода по подземни пътища се показва и изтича на някое място, наречено врело. Във водите живеят самодивите, халите и дяволите. Много от природните явления, които не са могли да си обяснят, хората са ги свързвали с легендарни хора, животни и свръхсили. При геоложки сондажи е установено, че езерното дъно е постлано с водонепропускливи редуващи се от долу нагоре мергели, пясъчници и глини, покрити най-отгоре със съвременна тиня. Официално е доказано, че езерото е безотточно и събраните в него води не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини. Също така е доказано и че езерото е с тектонски произход. В миналото обаче населението е смятало езерото за бездънно и че то както извира, така и изтича. Извирането му е доказвано от вкуса и цвета на водата, вкуса на водата е сладък, без никакъв дъх, а цвета бистър. Колкото за изтичането хората са били уверени, че врелата (изворите) над селата Рабиша и Бела водят своето начало от езерото. Рабишкото врело е само на половин километър от езерото и е на по ниско надморско ниво от езерото и е съвсем логично да се свърже буйния карстов извор с езерото. Езерото предлага идеални условия за сърф и плуване. Привлекателни обекти: за лов на водни птици, за риболов на шаран, толстолоб, бял амур, сом. Има сомове които достигат до над 300 кг. Много приятно за почивка на палатка.

КЪМ ГАЛЕРИЯ “РАБИШКО ЕЗЕРО”