Перлата в короната е пещера “Магура”. Намира се до село Рабиша на 25км. северозападно от град Белоградчик и на 35км. от град Видин. Паметник на културата и национален туристически обект, тя е една от най-големите пещери в България. Площта на пода се изчислява на над 28 600кв.м., а кубатурата-над 65 535куб.м. Общата дължина на откритите досега галерии възлиза на около 2608м.

В пещерата  се очертават по-големи и по-малки зали. Основните са: Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Галерията с рисунките, Залата на падналия бор, Залата на тополата, Тронната зала, Тържествената зала, Коридорът на фиордите.

Фантастични са образуванията в Магурата-сталактити, сталагмити, сталактони, Мадоната, Драконът, Заснежените борчета, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Някои от тях освен с красотата, впечатляват и с височина над 20 метра и диаметър 4 метра, а “Падналият бор” е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 метра и с диаметър 6 метра. В пещерата могат да се видят и Арфите (Камбаните), които при удар издават различни звуци, сливащи се в хармоничен акорд. В Тронната зала на сравнително малко пространство са събрани Тронът, Вкаменената река, Гъбата. Едно от най-интересните образувания е “пещерното мляко”. То представлява мека варовита колоидална маса , която по-късно се втвърдява.

В пещерата се намират уникални рисувани скални изображения. Общият им брой е няколкостотин. Рисувани са с прилепово гуано (тор). Те са с различна възраст-от епипалеолита(10 000 години преди Христа)  до ранната бронзова епоха. Изобразяват култови и ловни сцени, записи на числова информация, танцуващи женски и мъжки фигури, двуглаво женско изображение, ловци, животни, звезди, оръдия на труда, растения.

Особен интерес представлява слънчевия годишен календар от късния неолит. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия, което отговаря на една година от Григорианския календар. Календарът отбелязва значими астрономически събития като зимно и лятно слънцестоене, пролетно и лятно равноденствие и други. Намерените фосили свидетелстват, че  районът на пещерата е обитаван от праисторически животни. В Магурата са открити кости на пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, дива котка, сърна, елен и други. Направените проучвания в пещерата показват, че тя е била обитавана още преди 12 000 години. В Триумфалната зала са разграничени шест жилищни нива–от ранната бронзова епоха (3 000 години преди Христа) до ранната желязна епоха (ХІІ-ІХ век преди Христа). Жилищата са били изградени от дървени колове, преплетени с пръти, измазани с глина, премесена със слама. Оръдията на труда са били изработени от камък и рога на елен.

В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическа (бутилкова) технология. Виното може да се дегустира в самата пещера.

Пещера “Магура” е отворена за посетители през цялата година. Тя е леснодостъпна и електрифицирана. Направени са удобни, покрити с плочи пътеки и неслучайно е в списъка на Стоте национални туристически обекта. Тя е едно естествено наследство, което ще ви върне милиони години назад към праисторическата епоха и за пореден път ще ви убеди, че няма по-могъща сила от природата.

За контакти: тел. 09329/213;
Работно време: лято:9.00-16.00 – влиза последната група;зима: 9.00 – 15.00 – влиза последната група

КЪМ ГАЛЕРИЯ “ПЕЩЕРА МАГУРА”